В нашите семейства с болен от  Детска церебрална парализа , си имаме безброй проблеми.....не че останалите семейства си ги нямат .
Истината е , че на нас ни ги е натрапила съдбата , а повечето си ги създават сами .
Имаме грижи и задължения , но едно от качествата , които ни трябва е досойнството ,  за да браним
всяко завоевание  , което постигнем с неимоверни усилия.
Достойно е  да оценим усилията или успешната работа на някой и да му благодарим . 
Достойно е да не повишиш тон или вдигнеш скандал на някой , който те е наранил .
Достойно е да подадеш ръка , на този , който те моли за помощ.
Достойно е да помолиш някой за услуга , като предварително му благодариш , че ще отдели  от времето си за теб .
Достойно е  , ако си обещал нещо , да го изпълниш навреме.
Достойно е , да предложиш на  семействата  , които имат твоите проблеми сами да ги решите , като ползвате опита и знанията си и труда на вашите ръце.
Достойно е да се познаваме и уважаваме всички , които имаме жестокият проблем ДЦП.
По - достойно ще бъде , ако се съберем заедно да вървим напред .

Първата ми мисъл беше да започна :
"Драга, Диметриа, името Ви е почти като на бившата ми Съпруга!"
После отворих профила Ви и...
Вече започвам така:

Драга, Димка, името Ви е точно като на бившата ми Съпруга!
Толкова съжалявам и Ви съчувствам за писаното в този, а съзрях и постингите назад.
След малко ще дам линк в последния си постинг към този Ваш, защото искам да изкажа поне моралната си подкрепа и с това си действие ще се опитам да предизвикам и други блогъри да го направят.
Името на настоящия ми постинг е "Този постинг е за теб... ( Таня :)", но ще го променя на "Този постинг е за теб, Димка!"
По-късно ще допълня постинга си с разказ от моя Живот.
За това как на нас ни се размина със страшната диагноза ДЦП!

БЪДИ СИЛНА, МИЛА!
За съжаление с друго не мога да те подкрепя, но искам да знаеш, че, ако мислиш, че с нещо мога - то не се срамувай да се свържеш с мен.

Жоро

и сега се сещам, че блогът Ви е посветен изцяло на това заболяване...отидох и назад малко...
Желая много кураж на цялото Ви семейство!

Когато си преминал през страдания , болка , недоверие , скудоумие , презрение , омраза , непосилен труд , помощ от отвъдното , от звездите и от други измерения , но не и от хората , на които това им е работата. Когато си сменил РОДИНАТА си, за да помогнеш на детето си , не ти остава мъка . Всичко изгаря в битката с натрапената от нечие нехайство и некадърност болест .
Но странното е , че от пожара , който е изпепелил чувствата ти , остава светлината . Чиста , свята , красива ! Искаш да я даряваш на хората , за да не страдат , да са силни , да имат вяра , да имат желание да живеят и да се радват на слънцето , въпреки всичко . Благодаря приятели за подкрепата . Обичам ви !!!